Не съм писала повече от три месеца, просто защото не съм имала нужда. Бях започнала да си мисля, че всичко се е подредило. Намерих си нова работа, много по добра от предната. Почти забравих мъжа, в който бях влюбена почти три години или поне така си мисля, понеже дори и да си спомням още за това, какво съм изживяла с него, не съм го виждала поне два месеца. Имам приятел, който ми дава много любов и сигурност. Може да се каже, че имам всичко, за което съм мечтала, но ето че нещо пак не е наред. 
     В последно време в мен се появи някакво дразнещо чувство на неудовлетворение в личния ми живот. Не съм сигурна на какво точно се дължи, но мисля, че имам нужда от повече забавления. Общо взето живота ми е станал доста монотонен. След работа в къщи, излизаме с приятеля ми за около час-два и пак в къщи. Нещо ми липсва. Започвам да си мисля, че си искам свободата. В същото време за петте месеца, през които съм с приятеля ми, се привързах доста към него. Харесва ми да е край мен, харесва ми да ме докосва, да ме целува. Рано е да кажа, че го обичам. Раната в сърцето ми от предната ми връзка е все още прекалено прясна, за да го допусна там, но наистина се чувствам щастлива с него, по-щастлива от всякога. Просто понякога си мисля, че ще ми е по-добре сама. Приисква ми се да загърбя всичко и да се отдам на безгрижен живот. 
     Например снощи. Бяхме заедно в нас и тои реши, че му се спи. Издразних се страшно много и започнах да звъня на приятелки, да изляза с някоя. За жалост всички си бяха направили вече плановете, все пак късничко се сетих. Идваше ми да запаля колата и да обикалям града, но щеше да ми стане още по-криво от това, съм сама. А и се усетех, че това е много детско. Ето и тази вечер. Момчето си легнало и спи цял следобяд, а аз през десет минути му звъня по телефона, нищо че сигурно отдавна си е изключил звука. 
     Направо незнам какво ми става, минало ми е вече времето да се държа като петнадесет годишна, но просто не ми се иска да се съобразявам с нищо. Знам, че е много егоистично от моя страна, все пак той има един почивен ден и иска да се наспи, но аз пък искам да ми угоди и да излезем някаде. 
     Най-странното е, че с мъжа, когото обичах, исках точно това, което имам сега с това момче. А сега искам друго. Искам да си излизам, да си флиртувам, но да знам, че има при кого да се прибера, да знам, че някой ме чака. Пределно ясно ми е, че няма как да стане, това е невъзможно, още повече, че той е доста ревнив. Започвам да си мисля, че има защо. 
     Обикновено, изливайки мислите си върху листа, или в случая-монитора, ми просветва къде греша и кое от какво е следствие, но сега си оставам доста объркана. За това разчитам на съвет от тези, които са преживели повече. Благодаря предварително!

има връзки, които трудно се забравят - може човекът от миналото да не е в миналото, а в сърцето ти! Или милото същество до теб, да не е това от което се нуждаеш... Не те е омагьосал до сега? Ако не му позволиш, струва ми се - няма и да има любовта ти! Тръпката ли липсва или усещанията с онзи, в когото си била влюбена... Била съм в аналогична ситуация - обичах още предишния и не исках да спра да го обичам! Докато с много усилия, друг успя да ме заинтригува. Но и сега намалко място в сърцето ми е заето - никой приятел не е като стария приятел... Налага се да живеем с някои спомени. Миналото е зад нас и връщане няма. Ако не можем да забравим, можем да продължаваме да търсим това, което ще запълни празнотата! Сигурна съм, че когато си наясно с чувствата си, нещата ще си дойдат по местата! Успех! :)

Хвърлих прекалено много усилия да спечеля предишния, и в последствие да го забрава. Знам, че причината е в мен, момчето, което е до мен сега ми дава всичко, от което се нуждая, че и отгоре. Никога не бих получила такова отношение от предишния, но явно пак не ми е достатачно.