Мило мое,знаеш ли колко неща искам да ти кажа...
  Ако  започна да говоря,няма да спра.
  Мило,ти си всичко за мен.
  Човека,който осмисля дните ми,живота ми.Бих дала всичко,само за малко внимание от твоя страна.Когато съм с теб,всичко е толкова прекрасно,но само аз си знам какво ми е,като остана сама.Аз си знам как душата ми се разкъсва и кърви,как не мога да спра сълзите.И плача не за себе си,плача за теб.Искам да ти помогна,да те направя щастлив.Виждам трудностите,които стоят пред теб и искам да съм до теб като ги преодоляваш,но ти не ме допускаш.Не искаш да ме допуснеш в живота си,за да не ме нараниш повече,и въпреки че страдам от тази загриженост,тя ме кара да те обичам още повече.
  Опитвам се да си спомня в какво съм намирала смисъла,преди да те срещна и не мога.Като че ли всичко преди теб е било сън,всички случки бледнеят в съзнанието ми.Помня само твоето лице,твоят дъх,плъзгащ се по кожата ми.Дори след тези две години,прекарани в самота и болка,в откраднати мигова с теб,ти все още си единствения в живота ми.Никой друг не може да накара сърцето ми да препуска така лудо,само с теб се чувствам силна и способна на всичко.Въпреки болката,която ми причиняваш,се чувствам длъжна да ти благодаря.За това,че се развивам,за това,че изкарваш наяве най-доброто в мен.Само с теб чувствам,че летя.Нищо друго няма значение,контурите на света се размиват,когато ме погледнеш с тъмните си очи.
  Мило мое,ти ме направи такава,каквато съм.Показа ми,че съм достатъчно силна да се справям с всичко.Позволи ми да ти се отблагодаря,позволи ми да ти помогна.Няма да искам нищо в замяна,само да се върне усмивката ти,да видя отново радостта в очите ти.Това ми стига за да съм щастлива и аз.
  Не си заслужава да погубваме толкова мечти,знаеш ли колко силни можем да сме,ако сме заедно?Никой и нищо няма да може да ни попречи да вървим напред.Само да можех да те накарам да повярваш в мен...
  Мисля си,че това,което изпитвам към теб е нездравословно.Понякога искам да мога да те мразя,да мога да избягам от теб,да започна на чисто,но осъзнавам,че най-големят ми страх е да не те изгубя.Без теб ще съм като малко изгубено дете.Ти си светлината в тунела,даваш ми надежда да вървя напред,въпреки умората.
  Може би наближава момента,в който ще замина.Ще те заболи ли,мило?Ще трепне ли нещо в теб,ще усетиш ли,че ме губиш или ще въздъхнеш облекчено?Досадна ли съм с любовта си?Искам да ми отговориш,но без да преценяваш последствията,без да слушаш разума си.Искам да получа отговори,идващи от сърцето.Има ли смисъл винаги да мислиш за всичко,да не се поддаваш на импулса?
  Не изпускаме ли така красотата,дарена ни от света?Рационално ли е да погубваш любовта по този начин?Знаеш,че страдаме и двамата.
  Благодаря ти,мило мое,че ме научи да бъда силна,защото аз ще отцелея,но за теб не знам.
  Аз ще си замина и ще се науча да съм щастлива и без теб,а ти ще разбереш какво си имал.Ще знаеш много добре и защо си ме изгубил.
  Винаги ще те обичам,но докато не искаш да ми го позволиш,аз съм ти в тежест.Затова си отивам.
  Сбогом,мило мое момче!

позната на всички ни, но толкова красиво и всеотдайно споделена, че не мога просто да подмина.
Обичай, не преставай да обичаш! :)

и да искам не мога да спра да обичам :)

стига бе хора, я се стегнете малко....
единствената истинска любов е любовта към самия себе си. аре плс... да не преиграваме

Любовта към самия себе си не е единствената истинска,но тя е тази,която ни подсказва къде да спрем,за да не загубим самоуважението си.

hilkasqn е прав, от любов към себе си, хаха, желязна логика, сега ми се изясняват много неща

гейове и проститутки, каква любов може да има вече, я стига, любовта остана в романите от 19ти век